Зимата се съблече пред вратата ми.

Слънчев лъч почука на прозореца да му отворя.

В очите ми умря тъжното,

за да изгреят жълти минзухари.

Зимата не ще ми се разсърди,

че й подражавам.

Събличам дрехите си и ги окачам на полилея.

После събувам обувките и ги захвърлям на тъмно.

Обличам усмивката.

Нека всички ми се смеят и мислят,

че съм гола.

Аз има усмивка и два минзухара.