Животът ми - измислена реалност          препъна се във камъка и се удари.

По вените ми се разля спокойствие.

Сърцето вече не усеща рани.

Онази тръпка през стомаха ми преминала

дали ще я забравя някога, кажи ми.

И онзи вик изтръгнат от душата ми           – Люби ме, моля те, люби ме!