Потънали очите ми в тъга
се взират към вратата.
Къде си ?
Душата ти се рее някъде в нощта.
А аз съм все така сама.
Очите ми като светулки в здрача,
те търсят - падаща звезда.
И как да ги накарам да не плачат,
за да не се удавят в тази пустота.
Където всичко е така еднообразно.
Безкрайна, сива самота...
А аз , като глупаче повярвах ти.
На теб и твоите слова.