И пак вали. И пак е сняг.
Не те разбирам и не те разбрах.
Топи се в шепата ми този мокър сняг.
Изтича между пръстите ми, като тиха скръб, тъга и грях.

Душата си от тебе как да скрия?

Сълзи да смеся със снега?

От болката роди се снежната стихия,

но как със нея да умра?