Дъждът виновно плаче по стъклата ми.

                Виновно протягам му ръка.

                Самотни чувстваме се двамата

и някак си виновно плачем

със дъжда.

Самотни облако, къде отлиташ?

                Добре ми е така със този дъжд.

                Та как да скрия иначе сълзите?

                Виновна съм – заплаках изведнъж.