И пак вали. И пак е сняг.
Не те разбирам и не те разбрах.
Топи се в шепата ми този мокър сняг.

В забързаното време
забравихме за хората около себе си.
В задъханото време

Искам да се потопя в слънцето.
Лъчите му да ме изгарят като клада.
С очите си да чувствам болката,

В очите ми вали.
Не мога и не искам
тъгата да удавя.

Затворих самотата в къщата на тайните.
Забравена, отхвърлена
тя с ужас ми протягаше ръце.